Релефът на Европа

Релефът на Европа е много разнообразен. Планините заемат ок. 17% от площта на континента (1,5% от тях са по-високи от 2000 м) и затова средната вие. на Е. не е голяма — ок. 300 м. В разпределението на едрите релефни форми могат да се проследят редица закономерности — планините се редуват с хълмисти местности, равнини и котловини, при което главните орографски зони се простират предимно от югозапад на североизток. Планинските хребети имат различна геоложка възраст. В сев. част на Е. са Скандинавските планини (вие. до 2468 м), които образуват гигантски свод, спускащ се стръмно към Атлантически океан. Зап. им част е разчленена от дълбоки долини и фиорди. Прибалтийското и Юж. крайбрежие на Скандинавия, както и Финландия имат низинен и хълмист релеф. Особен район е о. Исландия, по-голямата част от който е базалтово плато. Продължение на Скандинавските планини са силно разчленените платообразни планини на Шотландия, вие. до 1343 м. На юг от планинския район на Сев. Е. се простира широк пояс от низини, хълмове и обширни падини, частично покрити от плитководни морски басейни (Ламанш, Северно и Балтийско море). Той заема Сев. Франция, Югоизтoчна Англия, Белгия, Нидерландия, Дания, сев. част на ГФР и ГДР, голяма част от Полша, Южна Швеция и Руската равнина. Южно от него е поясът средно високи планински масиви и хребети, характерни за Средна Европа От тях най-значителни са Централният френски масив (височина до 1886 м), Бохемският масив (височина до 1456 м) и голяма част от Британските острови. Още по на юг е поясът на терциерните нагънати планини, част от алпо-хималайския ороген, които имат вид на огромни дъги. Най-големи са Алпите (височина до 4807 м), които се простират от Средиземно море до Средно дунавската низина. Тектонско продължение на Алпите на изток са Карпатите (височина до 2663 м) и Стара планина (височина до 2376 м). Др. разклонения на Алпите на югоизток са Динарските планини (височина до 2522 м), а на югозапад — Апенините (височина до 2914 м). В подножието на Алпите и Карпатите се простират грамадни низини, като Паданската, Средно¬дунавската и Долнодунавската. Пиренейският, Апенин¬ският и Балканският п-в имат предимно планински релеф от херцинска възраст (Пиренейските, Кантабрийските, Андалуските планини, Апенините, Рила, Пирин, Родопите, Пинд и др.), а низините и равнините заемат сравнително малки площи (Дунавска хълмиста равнина, Андалуска низина и др.). Характерни за Южна Европа са силно развитите карстови явления. Активна вулканична дейност е установена в Юж. Европа – вулканите Везувий, Етпна, Санторин и др. Вулканичната и сеизмичната дейност са доказателство, че Южна Европа е област на интензивни млади тектонски движения.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *