История на откритията

Финикийци, Финикииски мореплавателиКъм края на второто хилядолетие пр. н. е. финикийците вече са опознали бреговете и много от островите на Егейско, Йонийско, Тиренско, Лигурско море, както и северозападната част от крайбрежието на Средиземно море. Преминавайки Гибралтарския проток те проникват в Атлантически океан и опознават постепенно западната крайбрежна част на Пиренейския полуостров. Към средата на първото хилядолетие пр. н. е. древните гърци през Черно море достигат устията на р. Дунав, Днестър и Днепър и Кримския п-в и Азовско море. От „Историята” на Херодот (V в. пр. н. е.) може да се съди, че древните гърци са знаели за Каспийско море. Много бройните пътувания на древните гърци донасят толкова географски знания за Европа, че те имат почти цялостна представа за Балканския и Апенинския полуостров, полуостров Бретан и о. Великобритания. В III в. пр. н. е. картагенците проникват в Пиренейския полуостров, преминават Пиренеите и достигат Западните Алпи. Откриването на Западна Европа завършва през II— I пр. н. е. от римляните, които подчиняват Испания и Галия, опознават алпийските проходи, Централния френски масив и басейните на р. Рона, Гарона, Лоара, Сена и Рейн. Римляните вторично откриват Британия, Ютландия и др. Представа за географските знания за Европа до I в. на н.е дава «Географията» на Страбон. Римляните през I-II в. изследват почти целия басейн на р. Дунав, Алпите, Карпатите, имат сведения за Германия, Скандинавия и Източна Европа. Географските им познания са отразени в работите на Плиний Стари, Тацит и Птолемей. В VIII в. ирландци откриват Ферьорските острови и Исландия, а през VIII—IX в. норманите завършват откриването на бреговете на Балтийско и Норвежко море. През IX—X в., след образуването на Древноруската държава, русите извършват откриването на басейните на Западна Двина, Днепър и Дон, средното и горното течение на Волга, а по-късно достигат и Каспийско море. През XI—XII в. русите пресичат цялата Рус. равнина, опознават р. Онега, Севрна Двина, Мезен и Печора, достигат Северния ледовит океан и откриват голяма част от крайбрежието на Северна Европа. Към 1364 русите прекосяват Урал, но по-пълна представа за планината те добиват към 1499—1501. Така към нач. на XVI в. европейците имат доста пълна представа за релефа и речната мрежа на Европа, но съвсем точна представа за географията на Европа те добиват едва през XVIII—XIX в. Островите в европейския сектор на Арктика се изследват за пръв път от русите през XV—XVI в. — Нова земя, Шпицберген, Колгуев, Вайгач. В 1613 англичанинът Т. Едж открива о. Едж. В 1873 австрийска експедиция, водена от Ю. Пайер и К. Вайтпрехт, открива Франц-Йосифова земя, която те смятат за част от голяма суша. В 1880 шотландецът Ли Смит и в 1894—1896 англичанинът Ф. Джексън доказват, че новооткритата земя е архипелаг. През годините на съветската власт в СССР се постигат големи успехи в изучаването на Колския полуостров(1921), Северен Урал и северната част на Руската равнина (1928). Обширните комплексни изследвания на съветски учени в Арктика продължават и сега.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *