Европейска икономическа общност

Европейска икономическа общност e държавномонополистическа организация на шест западноевропейски държави (Франция, ГФР, Италия, Белгия, Нидерландия и Люксембург), членки на Северноатлантическия пакт (НАТО). ЕИО възниква в резултат на обективната тенденция към интернационализиране на стопанския живот в капиталистическия свят. Държавно монополистичният капитал използва тази тенденция за своите агресивни военнополитически цели, за борба против световната социалистическа система, против работническите и демократическите движения в Западна Европа и борбата на колониалните и зависимите народи за политическа и икономическа независимост. ЕИО е една от формите на борба за преразпределяне на капиталистическите пазари; икономическа основа на агресивния военен блок НАТО в Европа. Договорът за създаване на ЕИО е подписан (за неопределен срок) в Рим през 1957, влязъл в сила от 1 януари 1958, а практическото му изпълнение почва от 1 януари 1959. ЕИО е учредена като икономически съюз за създаване на единна икономическа територия («Общ пазар»). Римският договор предвижда: премахване митата и количествените ограничения в търговията между страните членки; установяване обща митническа тарифа и обща търговска политика към страните, невключени в ЕИО; отстраняване пречките за свободно движение в рамките на ЕИО на лица, стоки и капитали; провеждане обща политика в селското стопанство и транспорта и установяване на правила за съгласуване икономическата политика на държавите членки; сближаване на законодателството на страните членки в степен, която е необходима за функциониране на «Общия пазар». ЕИО е затворен икономически блок, който провежда дискриминационна търговска и икономическа политика към не влизащите в него държави. Договорът предвижда въвличане в «Общия пазар» на сегашни и бивши колонии на държавите членки като «асоциирани» членове, със задължение да насочат износа си само към пазарите на ЕИО. За образуването на «Общия пазар» договорът установява преходен период от 12 до 15 години, т. е. окончателното създаване на «Общия пазар» да стане не по-късно от 1973. Основни органи: Събрание («Европейски парламент»), съставено от 142 представители на парламентите на страните членки; решенията му имат характер на препоръки; Съвет («Съвет на министрите») — висш орган за изработване политиката на ЕИО; решенията му са задължителни за страните членки; Комисия – главен изпълнителен орган, ползващ се с най-голяма реална власт; наблюдава приложението на постановленията на договора и постановленията, издадени от отделни органи и учреждения на общността и изработва предложения за политиката й; издава разпореждания и взема решения, задължителни не само за държавите членки, но и за отделни фирми и лица; председател на комисията, от създаването й досега, е известният реакционен западногермански професор Валтер Халщайн; Съд – арбитражен орган на ЕИО. Органи на ЕИО са също Икономическият и социалният комитет, Валутният комитет, които имат съвещателни функции, и др. Събранието и съдът са общи органи на ЕИО, Евратом и Европейското обединение за въглища и стомана. Страните членки на ЕИО на няколко пъти извършват намаления на митата в търговията помежду си, като към 1 юли 1962 митата за промишлени стоки са намалени с 50%, за селскостопански стоки — с 35%. Количествените ограничения в търговията с промишлени стоки между шестте страни са отменени. Възел на остри противоречия в ЕИО е търговията със селскостопански стоки (особено между Франция, Нидерландия и Италия – главни износителки на селскостопански произведения на «Общия пазар», и ГФР); През 1961 на съвещание в Париж и след това в Бон се обсъждат въпроси за политическото сътрудничество на страните на ЕИО. На Бонското съвещание е прието решение за усилване координацията по политическите въпроси, за създаване преход към единна политика, която «да съдейства за политическото обединяване на Европа и Атлантическия съюз». Участничките в ЕИО се стремят със средствата на колективен колониализъм да увековечат зависимостта на бившите си колонии, да ги запазят за пазари на свои стоки, за източници на евтини суровини и др. Осемнадесет бивши африкански колонии на Франция, Белгия и Италия са асоциирани членове на ЕИО. писани са съглашения за присъединяване на Гърция (1961) и Турция (1963) като асоциирани членове на ЕИО Водят се преговори за присъединяване към общността на Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия като равноправни членове и Швеция, Швейцария, Австрия и Испания като асоциирани. Това създава остри противоречия между страните от общността и между тях и другите държави.


Comments

Европейска икономическа общност — 2 коментара

  1. абсолютно тенденциозна и пропагандно червена статия изцяло в стила на червения печат от отишлото на бунището на историята мракобесно червено-съветско минало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *