Хидрография

Реки в ЕвропаЕвропа има добре развита речна мрежа. Най-големите реки са в Руската равнина. Най-голяма река на Европа е Волга с големите си притоци Кама и Ока. Други големи реки са Дон, Днепър, Днестър. В Северния ледовит океан се вливат Печора, Сев. Двина, а в Атлантически океан — Неман, Нева, Висла, Одра (Одер), Елба (Лаба) и др. Реките във Феноскандия и Колския п-в са къси, буйни, с много прагове и водопади (Глома, Турна и др.). В Зап. Е. най-големи р. са Дунав, Рейн, Сена, Темза, Лоара, Гарона, Рона и др. Всички тези реки са пълноводни, с почти постоянен режим. Реките в Южна Европа са по-малко пълноводни и през лятото излиняват — Дуеро, Тахо, Гвадиана, Тибър, Арно, Вардар, Струма, Места, Марица, Искър и др. Езерата в Европа са разпределени много неравномерно и са най-различни по произход и воден режим. Най-многобройни са езерата от ледниково-тектонски произход: Ладожко, Онежко, Венерн, Ветерн, Меларен, Имандра, Женевско, Фирвалдщетско, Лаго ди Комо и др. Европа има много Continue reading

Климат

Европа климатична картаПо-голяма част от Европа се простира в умерените ширини, а само най-южните и сев. части са в субтропиците и на север от северната полярна окръжност. Влиянието на Атлантически океан се засилва от топлото течение Гълфстрийм и силната нарязаност на бреговата линия на Европа. Голямо значение има и разположението на планинските системи, които не пречат на движението на въздушните маси от запад на изток. Циклоналната дейност през лятото понижава темп. (средните темп. на най-топлия месец са от 28° на юг до 3″ на север), а през зимата ги повишава (средните темп. на най-студения месец са съответно 12° и —20°). В голяма част от Е, падат достатъчно валежи, но те са Continue reading

Полезни изкопаеми

Полезните изкопаеми в Европа са разнообразни и много от тях имат световно значение. Главните каменовъглени басейни са Донецкият, Рурският, Горносилезийският, Уелзкият, Подмосковският и др. Нефтени находища има в Прикарпатието, Виенския басейн, Поволжието, Приуралието, България, Албания. Железни руди има в Поволжието, п-в Керч, Кривой рог, при Курск, Нарвик, Тюрингия, Урал, Судетите, Лотарингия, Британските острови и др. В Европа има и руди на цветни метали – медни, никелови, кобалтови, оловни, сребърни и др. (главно в Урал, Рудните Русия, България, Германия, Чехия. Полша и др.). На о. Сицилия има големи находища на вулканична сяра.

Геология на Европа

Геология - Вулкан в ЕвропаГеоложката история на Европа е много сложна. Установено е, че в продължение на милиони години Европа е нараствала от север на юг. Най-древното ядро на Европа, изградено от архайски кристални и метаморфни скали, е Балтийският щит (Феноскандия), който обхваща Скандинавския полуостров, Финландия, Карелия и Колския полуостров. Балтийският щит е съставна част на огромната Източноевропейска платформа (изградена от архайски криста¬линни скали и покриващи ги по-млади хоризонтални пластове), в която влизат земите от Баренцово до Черно море и от Скандинавия до Урал. През архая и първата половина на палеозоя в Европа (Скандинавия, сев. част на Великобритания и Ирландия) се образували древните Каледонски планини, които през девона са силно денудирани. Голяма част от планините на Европа са образувани през втората половина на палеозоя, когато Средна и Южна Европа са обхванати от грандиозната херцинска орогенеза. Херцинските орогени се простират от Пиренейския п-в до Урал. През перма те са били силно размити и разрушени. Най-младите планини са образувани през терциера, когато Алпо-Хималайската орогенеза е създала планините, простиращи се край цяла Южна Европа. Голямо значение за формирането на релефа има и четвъртъчното заледяване, което обхващало територията от Исландия до Волгоград и от Скандинавския п-в до Северните Карпати. То е създало многобройни ледникови форми (морени, езера и др.) и е изравнило релефа на Северна Европа.

Релефът на Европа

Релефът на Европа е много разнообразен. Планините заемат ок. 17% от площта на континента (1,5% от тях са по-високи от 2000 м) и затова средната вие. на Е. не е голяма — ок. 300 м. В разпределението на едрите релефни форми могат да се проследят редица закономерности — планините се редуват с хълмисти местности, равнини и котловини, при което главните орографски зони се простират предимно от югозапад на североизток. Планинските хребети имат различна геоложка възраст. В сев. част на Е. са Скандинавските планини (вие. до 2468 м), които образуват гигантски свод, спускащ се стръмно към Атлантически океан. Зап. им част е разчленена от дълбоки долини и фиорди. Прибалтийското и Юж. крайбрежие на Скандинавия, както и Финландия имат низинен и хълмист релеф. Особен район е о. Исландия, по-голямата част от който е базалтово плато. Продължение на Скандинавските планини са силно разчленените платообразни планини на Шотландия, вие. до 1343 м. На юг от планинския район на Сев. Е. се простира широк пояс от низини, хълмове и обширни падини, частично покрити от плитководни морски басейни (Ламанш, Северно и Балтийско море). Той заема Сев. Франция, Югоизтoчна Англия, Белгия, Нидерландия, Дания, сев. част на ГФР и ГДР, голяма част от Полша, Южна Швеция и Руската равнина. Южно от него е поясът средно високи планински масиви и хребети, характерни за Средна Европа От тях най-значителни са Централният френски масив (височина до 1886 м), Бохемският масив (височина до 1456 м) и голяма част от Британските острови. Още по на юг е поясът на терциерните нагънати планини, част от алпо-хималайския ороген, които имат вид на огромни дъги. Най-големи са Алпите (височина до 4807 м), които се простират от Средиземно море до Средно дунавската низина. Тектонско продължение на Алпите на изток са Карпатите (височина до 2663 м) и Стара планина (височина до 2376 м). Др. разклонения на Алпите на югоизток са Continue reading

Природата на Европа

Природа. Бреговата линия на Европа (д. 38 000 км) е силно разчленена, особено на запад и юг. Островите заедно с полуостровите заемат повече от 1/3 (34,6%) от територията на Европа. Най-големите острови се намират край Зап. крайбрежие на Европа: Великобритания, Исландия, Ирландия; на юг островите Сицилия и Сардиния, а на север — Нова земя, Франц Йосифова земя, Шпицберген. На север най-големи са Скандинавският и Колският полуостров, а на юг — Пиренейският. Апенинският, Балканският и Кримският п-в Морските брегове на Европа спадат към най-различни гео-морфоложки видове.